0 Items - 0.00 лв. / 0.00 €
- Няма продукти в количката.
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ
Човек не израства само чрез непрестанно тичане Израства и във времето на покой
През 1950-те всяко дете в детска градина знаело ритуала: пастелите се прибират, прозорците се затъмняват и в стаята се носи тихото бръмчене на грамофонна плоча.
Времето за сън не било просто почивка, а част от ученето.
Учителите гасяли лампите, минавали на пръсти между постелките и шепнели: „Затворете очи“.
Децата почивали, сънували или просто се взирали в слънчевите лъчи, танцуващи по тавана, научавайки нещо, което оттогава сме забравили: че почивката е част от развитието.
После дошли тестовете.
„Готовността“.
Надпреварата за по-голям напредък.
До 1980-те следобедният сън изчезнал. Постелките - навити на руло. Лампите - включени.
Днес петгодишните деца прекарват повече време в структурирани уроци, отколкото третокласниците през 1950-те – без паузи, без тишина, без възможност просто да бъдат себе си.
А ние се чудим защо са неспокойни.
Може би е време да си спомним това, което нашите учители някога са знаели:
Човек не израства само чрез непрестанно тичане.
Израства и във времето на покой.
Дори големите деца понякога имат нужда от следобедна дрямка.