0 Items - 0.00 лв. / 0.00 €
- Няма продукти в количката.
Господ е създал семейството и децата са специален дар от Него.
Нека считаме децата си благословение от Бога и ги възпитаваме в единствения истинен път, за да бъдат и те благословени. Нека, също така, самите ние се учим от тяхната искреност, неподправеност и незлобие.
“Възпитай детето с оглед на предстоящия му път; то няма да се отклони от него, когато остарее”
“Ето дар от Господа са децата, награда – плодът на утробата. Синовете от млади години са като стрелите в ръката на силния. Блажен е човекът, напълнил колчана си с тях!”
“Но Иисус рече: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство”
www.pravoslavie.bg
„…оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. Истина ви казвам: който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него. И като ги прегърна, възлагаше върху им ръце и ги благославяше.” (Марк. 10:14-16)
Това ни учи Иисус – да бъдем като деца. Но какво точно ще рече това? Запитвали ли сте се? Ще се опитам да дам своя отговор…
“Възпитай детето с оглед на предстоящия му път; то няма да се отклони от него, когато остарее” (Пр., гл. 22, ст. 6*).
Ето един опит за портрет на децата. Те живеят в настоящето – за тях сякаш няма минало и бъдеще… Може би точно както е за Бога, гледащ ни от Вечността. Те имат нужда от топлота и обич, и не се тревожат за това, че не са самостоятелни и независими. Знаят и приемат, че Някой винаги се грижи за тях. Нещо, което е трудно за възприемане от възрастния човек, натоварил се сякаш с цялата отговорност на света… Която обаче, за добро или зло, не е по силите на никой отделен човек.
Децата са творци.
Винаги, всеки Божи ден. И не се съмняват в това. А знаем – и Бог е Творец… И това е призванието и част от богоподобието на човека. В творчеството е и свободата на човека, също както и на детето… В рисунките им се отразява техния свят, или пък мечтите им. Ние също можем да рисуваме миналото, настоящето или бъдещето си, за да ги осмислим или осъществим по-добре…
И не на последно място – децата обичат Живота. Просто го живеят, с ентусиазъм и любопитство, с енергия, спонтанност и сърце, те не се терзаят за смисъла му и не се лутат, губейки време в напразни думи и спорове. Доверяват се на Живота. Играят, усмихват се, учат, растат, почиват, когато са уморени… Неща, които не бива да забравяме да правим и ние самите, като възрастни хора. Те, също така, обичат да прегръщат и да пеят, не се притесняват да се молят за нещо, което е важно за тях… Това също е добре да правим и ние! Молитвата е по-добра от тревогата, със сигурност. И може да ни помага много, може да направи целия ни живот по-лесен и по-красив… Изпълнен с малки или големи чудеса! А знаете – чудото и възхищението пред него е част от света на детето… Дори да става дума за съвсем „малко и обикновено” чудо, като да получиш позволението да се насладиш на локва в дъждовно време или да получиш подарък без повод и заслуга… Просто защото си обичан.
Не зная дали успях да нарисувам с думи един малък портрет на детето, което всъщност живее в нас и днес, макар и рядко да го забелязваме… Но това не е непосилна задача за всеки от нас. Сигурно защото Бог ни обича… Нека го зарадваме – и детето в нас, и детето донас, и Бога, Който е нашият небесен Отец. Нека бъдем като децата… И не се съмнявайте, че ще спечелим от това. Дори и да е само това да се научим да живеем като децата в настоящето. Нека бъдем благодарни за него и да го прегърнем, както го прегръщат децата – с обич и любознателност… И със сърце, което тупти тук и сега. Винаги…
“За мене няма по-голяма радост от тази – да чувам, че моите деца постъпват според истината”
“И вие, бащите, не дразнете децата си, а ги възпитавайте с поука и съвет според онова, което Господ е установил”
“Наказвай сина си и той ще ти подготви утеха и ще дари с радост душата ти”
“Синовете на синовете са венец за старците и слава за децата са техните бащи”
“За мене няма по-голяма радост от тази – да чувам, че моите деца постъпват според истината”
“По онова време учениците се приближиха до Иисус и попитаха: „Кой е по-голям в небесното царство?“ А Иисус повика едно дете, постави го посред тях и каза: „Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство. И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство. И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема”
Не зная дали успях да нарисувам с думи един малък портрет на детето, което всъщност живее в нас и днес, макар и рядко да го забелязваме… Но това не е непосилна задача за всеки от нас. Сигурно защото Бог ни обича… Нека го зарадваме – и детето в нас, и детето донас, и Бога, Който е нашият небесен Отец. Нека бъдем като децата… И не се съмнявайте, че ще спечелим от това. Дори и да е само това да се научим да живеем като децата в настоящето. Нека бъдем благодарни за него и да го прегърнем, както го прегръщат децата – с обич и любознателност… И със сърце, което тупти тук и сега. Винаги…